упояваш, несв. и
упоя, св. 1. Кого/какво.
Приспивам,
замайвам (с
упойка,
наркотик и др). 2. Кого. Напивам, опиянявам (с алкохол). Ракията упоява много бързо. 3. Кого. Замайвам, опиянявам. Властта упоява. Близостта му я упоява. — упоявам се/упоя се. Замайвам се, опиянявам се; забравям се. Упоих се от цигарения дим. // прил. упоен, упоена, упоено, мн. упоени.