| уда - Намерени са 44 думи от търсенето |
|---|
| ида - идеш, мин. св. няма, мин. прич. няма, несв. 1. Идвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.). 2. Разг. Отивам някъде. Ще ида до магазина за хляб. — ... |
| ода - мн. оди, ж. Спец. 1. Лирическо произведение, пропито с възторжени чувства. 2. Музикално произведение, което възпява важно събитие ... |
| ура - междум. 1. Боен вик на войска. 2. Вик за изразяване на радост, възторг, поздрав. |
| уха - междум. Разг. За израз на учудване и недоверие. Уха! Много голяма заплата вземаш. Работя всеки ден по десет часа. — Уха! Не ми се ... |
| уча - учиш, мин. св. учих, мин. прич. учил, несв. 1. Занимавам се в учебно заведение и вкъщи, за да добия знания, да овладея определен м... |
| юда - мн. юди, ж. В народните поверия - зло митическо същество, самодива. // прил. юдински, юдинска, юдинско, мн. юдински. Юдинско кладе... |
| Буда - (санскр. Buddha 'просветлен')Титла на основоположника на будизма Сидхарта Гаутама (560-480 пр. Хр.), означаваща пълно въ... |
| руда - мн. руди, ж. Минерал, скала, в която се съдържат метали и техни съединения. Оловно-цинкова руда.//прил. руден, рудна, рудно, мн. р... |
| удар - мн. удари, (два) удара, м. 1. Силен тласък по някого или по нещо; сблъсък. Нанасям юмручен удар. Събори го с два удара. С два удар... |
| рудар - рударят, рударя, мн. рудари, м. Остар. Човек, който копае руда, за да добие метал. // същ. рударство, ср. |
| удавя - удавиш, мин. св. удавих, мин. прич. удавил, св. - вж. удавям. |
| ударя - удариш, мин. св. ударих, мин. прич. ударил, св. — вж. удрям. |
| чудак - мн. чудаци. Странен човек, особняк. |
| чудат - чудата, чудато, мн. чудати, прил. Който има нетипично, странно, особено поведение, форма съдържание и др.// същ. чудатост. |
| будала - мн. будали. Разг. Грубо. Глупак. |
| полуда - само ед. 1. Изгубване на ума; лудост. 2. Прен. Замаяност, увлечение. Влюбен до полуда. |
| понуда - мн. понуди, ж. 1. Гощавка на близки скоро след раждането на дете. 2. Разг. Посещение при болен или при родилка с вкусна храна. 3. ... |
| почуда - само ед. Учудване. |
| удавям - удавяш, несв. и удавя, св. 1. Кого. Умъртвявам, като държа потопен в течност или причинявам потапяне. 2. Какво. Правя да се облеят... |
| ударен - ударна, ударно, мн. ударни, прил. 1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). Ударни инструменти. 2. Който е... |