уда - Намерени са 44 думи от търсенето |
удачен - удачна, удачно, мн. удачни, прил. 1. Който е успешен, благополучен. Удачна сделка. Удачно пътуване. 2. Който е сполучлив, подходящ... |
възбуда - само ед.Емоционално състояние нервност, безпокойство. |
заблуда - мн. заблуди, ж. Погрешна представа или мнение, схващане за нещо или някого. Добрите му маниери били заблуда. • В заблуда съм. Имам... |
пробуда - само ед. Състояние преди окончателното събуждане; пробуждане. |
подбуда - мн. подбуди, ж. Причина, която предизвиква определено действие; подтик. |
принуда - само ед. Принуждаване. Гладувам по принуда. |
прокуда - само ед. Прокуждане. |
удавник - мн. удавници, м. Човек, който се дави във водата или се е удавил. Спасявам удавник. Извадиха удавника. |
ударвам - ударваш, несв. и ударя, се.; какво/кого. Удрям веднъж или няколко пъти по веднъж. Ударвам го и бягам. |
ударник - мн. ударници, м. Остар. Работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование. |
чудачка - мн. чудачки. Странна жена, особнячка. |
будалкам - будалкаш.Разг. Залъгвам, заблуждавам; правя на будала.- будалкам се. Подигравам се, като залъгвам, заблуждавам. |
пеперуда - мн. пеперуди, ж. 1. Насекомо с две двойки крила, покрити с прашец и пъстро оцветени. Отдалеч пеперудата приличаше на пъстро цвете.... |
простуда - само ед. Простудяване, настинка. // прил. простуден, простудна, простудно, мн. простудни. |
удава ми - (ти, му, й, ни, ви, им) се, несв. и удаде ми се, св. 1. Имам природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и... |
удавница - мн. удавници, ж. Жена удавник. |
ударение - мн. ударения, ср. 1. Изговаряне на една сричка в думата с по-голяма сила на гласа, както и писменият знак за него. Под ударение. 2... |
амплитуда - 1. В физиката - разстоянието между крайните точки, до които достга едно тяло при люлеене.2. Разликата между най-голямата и най-мал... |
неудачник - мн. неудачници, м. Човек, на когото не му върви, който не сполучва. |
ударничка - мн. ударнички, ж. Жена ударник. |