увенчаваш, несв. и увенчая, св. 1. Остар. Кого. Слагам венец на главата по случай победа, в знак на признателност. Увенчават войниците с цветя. 2. Прен. Какво. Стоя на върха; приключвам, представлявам връх, край на нещо. Вечни снегове увенчават върха. 3. Прен. Какво. Приключвам, представлявам щастлив, успешен край (на дълги усилия, борби, труд и др.). Блестящо представяне увенча големия и труд и безсъние. — увенчавам се/ увенчая се. Приключвам с щастлив, успешен край (за труд, усилия, борба и др.). Борбата се увенча с победа. // прил. увенчан, увенчана, увенчано, мн. увенчани.

uvenčavam