| т------ - Намерени са 163 думи от търсенето |
|---|
| токсини - токсин, м. Отровни вещества, образувани от микроорганизми или от някои животни и растения. |
| току-що - нареч. Преди малко, ей сега, тъкмо. Току-що се върнах от работа и ти се обаждаш. |
| топливо - само ед. Материали, които се изгарят за отопление (дърва, въглища, нефт, газ). Имам топливо за зимата. |
| топовен - топовна, топовно, мн. топовни, прил. Който е произведен от топ. Топовен изстрел. Топовни гърмежи. |
| топчест - топчеста, топчесто, мн. топчести, прил. Който има форма, подобна на топка; кръгъл, валчест. Топчесто лице. |
| торбест - торбеста, торбесто, мн. торбести, прил. Който наподобява торба. Торбести гащи. Торбеста гънка. |
| тормозя - тормозиш, мин. св. тормозих, мин. прич. тормозил, несв. 1. Кого/какво. Мъча, изтезавам, малтретирам. Тормозя семейството си. Тормо... |
| торпедо - мн. торпеда, ср. Снаряд за разрушаване подводната част на плавателен съд, изстрелван най-често от подводница. // прил. торпеден, т... |
| треньор - мн. треньори, м. Лице, което тренира спортисти. // прил. треньорски, треньорска, треньорско, мн. треньорски. |
| триокис - мн. триокиси, (два) триокиса, м. Спец. В химията — съединение на химически елемент с три атома кислород. |
| тромбон - мн. тромбони, (два) тромбона, м. Меден духов музикален инструмент с нисък тембър и плътна звучност. |
| тромпет - мн. тромпети, (два) тромпета, м. Меден духов музикален инструмент с висока звучност, който наподобява извита тръба. |
| трополя - трополиш, мин. св. трополих, мин. прич. трополил, несв. Произвеждам еднообразен шум; тропотя. Каруцата трополеше по калдъръма. |
| тропотя - тропотиш, мин. св. тропотих, мин. прич. тропотил, несв. Произвеждам тропот. |
| троскот - само ед. 1. Трева с пълзящо коренище и сплескани класчета. 2. Название на пирей и други треви. |
| трошлив - трошлива, трошливо, мн. трошливи, прил. Който лесно се троши; чуплив. Трошлив хляб. // същ. трошливост, трошливостта, ж. |
| туземец - мн. туземци, м. Туземен жител. |
| темерут - мн. темерути, м. Разг. Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец. // прил. темерутски, темерутска, темерутско, м... |
| титулен - титулна, титулно, мн. титулни, прил. • Титулна страница. Първата страница на книга, на която са отпечатани заглавието, името на ав... |
| титуляр - титулярят, титуляря, мн. титуляри, м. Редовно изпълняващ служба за разлика от заместник или временно изпълняващ. |