тъпа, тъпо, мн. тъпи, прил. 1. Който има заоблен край, не остър. Тъпа игла. 2. Който не може да реже добре. Тъп нож. 3. За усещане — който не е рязък; приглушен. Тъпа болка. 4. За звук — глух, нисък по тембър; който не е ясен. Тъп звук от удар. 5. Прен. Разг. За човек — умствено ограничен, несъобрази-телен, несхватлив, глупав. Тъп човек. 6. Прен. За чувство, състояние — който обхваща изцяло и изразява примиреност, безропотност, пасивност. Тъпо отчаяние. Тъпа усмивка. 7. Спец. За ъгъл — който е по-голям от 90°. Тъп ъгъл. // нареч. тъпо. Гледам тъпо. // същ. тъпост, тъпостта, ж.

тъпи предмети сънуваш ли, издава проблеми в сексуалния живот или неудовлетворени амбиции.

blunt