| тре - Намерени са 212 думи от търсенето |
|---|
| трещя - трещиш, мин. св. трещях, мин. прич. трещял, несв. Произвеждам силен гръм, шум. Гръмотевици трещят. — трещи. Безл. Гърми, чува се т... |
| отрежа - отрежеш, мин. св. отрязах, мин. прич. отрязал, св. — вж. отрязвам. |
| отрека - отречеш, мин. св. отрекох, мин. прич. отрекъл, св. — вж. отричам. |
| стрела - мн. стрели, ж. 1. Тънка пръчка с острие на единия край и с перца в другия, за да помагат на летенето, която се е изхвърляла с помо... |
| стреха - мн. стрехи, ж. Стряха. |
| треска - мн. трески, ж. 1. Болезнено състояние, симптом на заболяване, изразяващо се в студени тръпки, треперене, висока температура. Мори ... |
| трепна - трепнеш, мин. св. трепнах, мин. прич. трепнал, св. — вж. трепвам. |
| тресна - треснеш, мин. св. треснах, мин. прич. треснал, св. — вж. трясвам. |
| острец - само ед. Диал. Острие. |
| отредя - отредиш, мин. св. отредих, мин. прич. отредил, св. — вж. отреждам. |
| потрес - само ед. 1. Разтърсване. 2. Силна емоционална реакция, дълбоко вълнение с елемент на ужас и страх. |
| трезор - мн. трезбри, (два) трезбра, м. 1. Банково хранилище за ценности. 2. Ценност, съкровище. |
| тремор - само ед. Спец. В медицината — ритмично движение на части от тялото. |
| трето- - Първа съставна част на сложни думи със значение който е свързан с нещо трето по ред, напр. третокласен, третостепенен, третокурсни... |
| устрем - мн. устреми, (два) устрема, м. 1. Подем, порив, насочена стихия. Устрем към свобода. Устрем към образование. 2. Пристъп, напор, уд... |
| ветрея - ветрееш, ветрях, ветрял.1. Ветрея се (в 1 знач.).2. Какво. Размахвам, развявам във въздуха. Вървят и ветреят малки знаменца.— ветр... |
| стреме - мн. стремена, м. Метално приспособление, където ездачът поставя стъпалата си. |
| тревен - тревна, тревно, мн. тревни, прил. Който се отнася до трева. Тревна площ. Тревна растителност. |
| трепет - мн. трепети, м. 1. Само ед. Треперене, потреперване, поклащане. Лек трепет разклаща листата на дърветата. 2. Вълнение, възбуда, на... |
| трегер - мн. трегери, (два) трегера, м. Хоризонтална греда, която служи за опора на други греди в сграда или в покривна конструкция. |