топът, топа, мн. топове, (два) топа, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна. // същ. умал. топче, мн. топчета, ср. • На топа на устата. Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата. • Хвърлям/хвърля топа. Разг. Умирам.