тит - Намерени са 172 думи от търсенето |
тип - типът, типа, мн. типове, (два) типа, м. 1. Вид, който съдържа определени белези и обединява група; образец. Тип къща. Градът е от ... |
тиф - тифът, тифа, само ед. м. Тифус. |
тих - тиха, тихо, мн. тихи, прил. 1. Който се чува слабо. Тих глас. Тиха песен. 2. Който е изпълнен с тишина, мълчание, спокойствие. Тих... |
тия - — вж. този. |
фий - фият, фия, само ед., м. Вид фуражно растение от семейство бобови. // прил. фиев, фиева, фиево, мн. фиеви. |
фин - фина, фино, мн. фини, прил. Нежен, изящен, изтънчен, деликатен. Фина бродерия. Фин човек. Фина душа. • Фина механика. Спец. Индуст... |
фиш - фишът, фиша, мн. фишове, (два) фиша, м. 1. Малко листче с определен размер, което може да съдържа сведения от различно естество, о... |
хит - хитът, хита, мн. хитове, (два) хита, м. 1. Ши-рокоизвестна, популярна и харесвана песен, творба. Нов хит. 2. Това, което в определ... |
хич - нареч. Разг. 1. Никак. Хич не ми се спи. 2. Като част. Остар. Нима. Хич бива ли да не дойдат. • Хич ме няма. 1. Много съм зле физи... |
цип - ципът, ципа, мн. ципове, (два) ципа, м. Приспособление с два реда зъбци, които влизат едни в други и затварят чанти, дрехи и др. |
чий - чия, чие, мн. чии, въпр. мест. 1. Като прил. При въпрос за притежателя на предмет или лице на кого. Чие е това дете? Чии са тези р... |
чим - чимът, чима, мн. чимове, (два) чима, м. Четвъртито парче земя с израсла трева, което се използва за покриване на площи. Подмениха ... |
чин - чинът, чина, мн. чинове и чинове, (два) чина, м. Училищна мебел — наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка. |
чип - чипа, чипо, мн. чипи, прил. За нос — малък, с вирнат нагоре край. |
чит - междум. За изпъждане на куче; чиба. |
шик - шикът, шика, само ед. Проява на вкус; елегантност, изящество.// прил. шик.//нареч. шик. |
шип - шипът, шипа, мн. шипове, (два) шипа. 1. Бодил на цвете. 2. Израстък върху кост. 3. Заострена издатина на предмет или връх на предм... |
шир - ширта, само ед. Голямо свободно пространство; простор, широта, ширене. Небесна шир. |
шиш - шишът, шиша, мн. шишове, (два) шиша. 1.Дълга метална или дървена пръчка с остър връх. Шиш за месо. 2. Голяма игла за плетене със с... |
шия - мн. шии. 1. Тънка част на човешкото или животинското тяло, която свързва главата с трупа и позволява свобода на движение на глават... |