само ед. 1. Наслоена хлъзгава утайка от гниещи вещества и/или пръст на дъното на неподвижна или бавно движеща се течност, обикн. вода. Паднал на дъното и се покрил с тиня. 2. Прен. Наслойка, утайка, която пречи на движението, на развитието на обществото или на отделния човек. Тинята на предразсъдъците. Тинята в душата му. 3. Прен. Утайката, калта на обществото. Попадам сред тинята на обществото. Излизам от тинята на живота.
Съновник: Тиня
ако видиш или стъпиш в нея насън, ще се замесиш в непочтена сделка или ще общуваш с мошеници, но пък това ще ти донесе печалби.