тад - Намерени са 22 думи от търсенето |
гад - гадът, гада, мн. гадове, (два) гада, м. и гад, гадта, само ед., ж.1. Остар. Само м. Животно, птица.2. Пренебр. Само ж. Паразити (б... |
зад - предлог. 1. За означаване на място откъм гърба или откъм обратната за нас страна. Децата са строени едно зад друго. Зад къщата има... |
над - предлог. 1. За показване на местонахождение, по-високо от нещо в някакво отношение. Над полето се носеше птича песен. Над къщата м... |
пад - падът, пада, мн. падове, (два) пада, м. Наклон, разлика във височината, от която се спуска вода. |
тая - - вж. този. |
таз - тазът, таза, мн. тазове, (два) таза, м. Широките кости в човешкия скелет между кръста и бедрата. // прил. тазов, тазова, тазово, м... |
там - нареч. 1. На място, за което се говори. Там, където ще отидеш, всичко е различно. Отивай в града, там ти е мястото. Влязъл в затво... |
тас - тасът, таса, мн. тасове, (два) таса, м. 1. Метален съд за гребане на вода. Поливам с тас. 2. Разг. Медна паница. // същ. умал. тас... |
тат - татът, тата, мн. татове, м. Остар. Крадец, разбойник. |
чад - чадът, чада, само ед., м. Остар. Задушлив дим, пушек. |
стадо - мн. стада, ср. 1. Група животни от един и същ вид, които се движат заедно, хранят се заедно, живеят заедно. Овче стадо. Стадо крав... |
стадий - стадият, стадия, мн. стадии, (два) стадия, м. Степен в развитието, която се характеризира с определени черти; етап, период. Стадий... |
матадор - мн. матадори, м. Бикоборец, тореадор, който нанася върху бика последния смъртоносен удар със сабя. |
стадион - мн. стадиони, (два) стадиона, м. Голямо многофункционално спортно игрище с места за зрители, разположени стъпаловидно. |
бутадиен - (нем. Butadien, англ. butadiene по buta(ne) + гр. dis 'двоен' + -ен)Хим. Ненаситен въглеводород - газ с широко приложени... |
катаджия - мн. катаджии, м. Разг. Служител от службата за контрол на автомобилния транспорт (КАТ). Един катаджия ме спря и ме глоби за превиш... |
цитадела - мн. цитадели, ж. 1. Истор. Крепост, която служи за охраняването на един град. 2. Част от крепост, която е най-добре укрепена и при... |
картаджия - мн. картаджии, м. Разг. Любител на играта на карти; картоиграч. Вечер се събираха картаджии и играеха до сутринта. |
муфтаджия - мн. муфтаджии, м. Разг. Човек, който се старае да получи нещо муфта. // прил. муфтаджийски, муфтаджийска, муфтаджийско, мн. муфтад... |
чантаджия - мн. чантаджии, м. 1. Разг. Пренебр. Държавен служител; чиновник. 2. Занаятчия, който произвежда или поправя чанти. |