с---- - Намерени са 303 думи от търсенето |
спорт - спортът, спорта, мн. спортове, (два) спорта, м. 1. Еднотипни физически упражнения, които се правят системно, като периодически рез... |
сродя - сродиш, мин. св. сродих, мин. прич. сродил, св. — вж. сродявам. |
ствол - стволът, ствола, мн. стволове и стволи, (два) ствола, м. Стъбло на дърво или на храст. Висок ствол. |
стило - мн. стила, ср. Остар. Писалка с резервоар за мастило; автоматична писалка. |
стоеж - само ед. Стояща поза; стойка. Разкрачен стоеж. |
стоик - мн. стоици, м. 1. Привърженик на стоицизма. 2. Човек, който се държи стоически. |
стопя - стопиш, мин. св. стопих, мин. прич. стопил, св. — вж. стопявам. |
сторя - сториш, мин. св. сторих, мин. прич. сторил, св. — вж. сторвам. |
строй - строят, строя, мн. строеве, (два) строя, м. 1. Начин на строяване, обикн. на войници. Параден строй. Походен строй. 2. Редица от х... |
строя - строиш, мин. св. строих, мин. прич. строил, несв.; какво. 1. Изграждам, изработвам, съзиждам. Строя мост. Строя жилище. 2. Прен. С... |
сукно - само ед. Мек вълнен плат. Масата е постлана със зелено сукно, а зад нея се е наредила комисията. // прил. сукнен, сукнена, сукнено... |
суров - сурова, сурово, мн. сурови, прил. 1. За храна — който не е подлаган на топлинна обработка. Сурово месо. 2. Който не е готвен доста... |
смутя - смутиш, мин. св. смутих, мин. прич. смутил, св. - вж. смущавам. |
сбруя - само ед. Комплект от принадлежности за впрягане или яздене. Конска сбруя. |
серум - мн. серуми, (два) серума, м. Екстракт, получен от кръвта на имунизирани с болестотворни микроорганизми животни, който се употребяв... |
синус - мн. синуси, (два) синуса, м. Обикн. мн. Изпълнена с въздух кухина в черепните кости. // прил. синусен, синусна, синусно, мн. синус... |
скубя - скубеш, мин. св. скубах, мин. прич. скубал, несв. 1. Какво. Издърпвам растителност, косми, пера неравномерно, на места или едно по... |
срещу - предлог. 1. За означаване на движение или разположение в противоположна посока. Кара право срещу мене. Срещу прозореца е шкафът. 2... |
срутя - срутиш, мин. св. срутих, мин. прич. срутил, св. — вж. срутвам. |
струг - стругът, струга, мн. стругове, (два) струга, м. Машина за повърхностно стъргане на дърво или метал, при което се придава цилиндрич... |