с-р-- - Намерени са 43 думи от търсенето |
сърна - мн. сърни, ж. Преживно двукопитно горско животно от семейството на елените, но без рога, което се отличава с грациозност и нежност... |
свръх - предлог. За означаване на превишаване на норма; над, извън. Работя свръх силите си. |
скръб - скръбта, мн. скърби, ж. Душевна мъка, често предизвикана от загуба на близък човек; тъга, мъка, печал, горест, жал. // прил. скръб... |
скръц - междум. За наподобяване на шум от нес-мазана врата, от проядени, изгнили дъски, от неравномерно триещи се повърхности. |
стръв - стръвта, само ед., ж. 1. Примамка при лов и риболов. Рибата захапа стръвта. 2. Прен. Настървение. Ям със стръв. Убивам със стръв. |
стрък - стръкът, стръка, мн. стръкове, (два) стръка, м. Растение върху отделно стъбло. Стрък магданоз. // същ. умал. стръкче, мн. стръкчет... |
сърдя - сърдиш, мин. св. сърдих, мин. прич. сърдил, несв.; кого. Предизвиквам раздразнение, гняв, недоволство, злоба. Не сърди началника с... |
сърма - само ед. 1. Посребрени или позлатени медни жички, които се използват при бродерия или тъкане. Извеза блузата със сърма. 2. Материя... |
сърне - мн. сърнета, ср. Малкото на сърната. // същ. умал. сърненце, мн. сърненца, ср. |
сърце - мн. сърца, ср. 1. Централен орган на кръвообращението у човека и животните. Сърцето му биеше едва доловимо. Изкуствено сърце.
2. ... |
сарай - сараят, сарая, мн. сараи, (два) сарая, м. Истор. У мюсюлманските народи - дворец на владетел или на висш служител. • Като сарай. Г... |
сараф - мн. сарафи, м. Човек, който се занимава с размяна, обмяна на пари, от което печели. // прил. сарафски, сарафска, сарафско, мн. сар... |
сарач - мн. сарачи, м. Занаятчия, който изработва седла за кон или магаре, хамути, юзди и др. изделия от дебела обработена кожа. // прил. ... |
сарма - мн. сарми, ж. Ястие от смляно месо и ориз с подправки, увито в зелеви или лозови листа и сварено. • Дроб-сарма. Ястие от нарязани ... |
сирак - мн. сираци, м. Дете, чиито родители (или един от тях) са умрели. // същ. умал. сираче, мн. сирачета, ср. // прил. сирашки, сирашка... |
смрад - смрадта, само ед., ж. Отвратителна миризма; зловоние. От стаята им излиза смрад. Из въздуха се носи смрад. // прил. смрадлив, смра... |
страж - стражът, стража, мн. стражи, м. Истор. Човек,който е на пост, за да охранява. • На страж. На пост. |
страх - страхът, страха, мн. страхове, (два) страха, м. Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизв... |
сурат - мн. сурати, (два) сурата, м. Разг. Пренебр. Човешко лице, образ. • Плюя в сурата (на някого). Казвам направо на някого какво мисля... |
сурва - прил., неизм. • Сурва година. Здрава, весела година (като пожелание). |