мн. съдби, ж. 1.
Според поверията — висша
сила, която
предопределя човешкия
живот;
стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. Както е решила съдбата. Съдбата ни срещна отново. 2. Участ, жизнен път. Не знам нищо за съдбата на съучениците си. 3. История на съществуването; битие. Тази книга има интересна съдба. 4. Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване. Тази проява определи съдбата ми. • Ирония на съдбата. Непредвидено стечение на обстоятелствата. • Удар на съдбата. Нещастие.