стърчиш, мин. св. стърчах, мин. прич. стърчал, несв. 1. Разг.
Стоя прав,
изправен и бездеен.
Защо стърчиш
така — седни. 2. Надвишавам по височина, ръст, подавам се над нещо друго. Голото му теме стърчеше и отдалеч се виждаше. От джобчето закачливо стърчеше кърпичка.