Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

сррррр - Намерени са 461 думи от търсенето
спомен - мн. спомени, (два) спомена, м. 1. Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието. Спомен от детството. Любовен спомен. Сп...
спорен - спорна, спорно, мн. спорни, прил. 1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи. 2. За който трябва д...
способ - мн. способи, (два) способа, м. Остар. Начин на действие, на осъществяване; прийом, маниер, метод, похват, начин. Използваме елемен...
сребро - само ед. 1. Спец. Бял и бляскав ковък благороден метал, от който могат да се изработват накити. Изделия от сребро. 2. Изделия от т...
средно - нареч. Приблизително, около, горе-долу. Вземам средно по три хиляди на месец.
сроден - сродна, сродно, мн. сродни, прил. 1. Който има общ произход, родствени връзки с друг. Сродни езици. Сродни народи. 2. Прен. Който ...
срочен - срочна, срочно, мн. срочни, прил. 1. Бърз, спешен, неотложен. Срочно решение. 2. Който се отнася до учебен срок. Срочна оценка. //...
стебло - мн. стебла, ср. Стъбло. // прил. стеблен, стеблена, стеблено, мн. стеблени.
стобор - мн. стобори, (два) стобора, м. Разг. Дъсчена ограда на къща, двор и др. Прескочих стобора.
столик - столика, столико, мн. столики, прил. Който е с много лица; многообразен. Столика съдба.
стоног - стонога, стоного, мн. стоноги, прил. Който има сто крака.
стопля - стоплиш, мин. св. стоплих, мин. прич. стоплил, св. — вж. стоплям.
строеж - мн. строежи, (два) строежа, м. 1. Само ед. Строене. Започнахме строежа веднага. 2. Това, което се строи. Вижда се строежът на болн...
строен - стройна, стройно, мн. стройни, прил. 1. Който е висок и елегантен и има хубава стойка. Стройно момиче. 2. Който е добре построен, ...
студио - само ед. 1. Специално обзаведено помещение на скулптор, художник, фотограф и др.; ателие. 2. Специално помещение, откъдето се осъщ...
сходен - сходна, сходно, мн. сходни, прил. Който е близък, без да е еднакъв. Сходна съдба. Сходни характери. // нареч. сходно. // същ. сход...
субект - мн. субекти, (два) субекта, м. 1. Спец. Във философията — същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства. ...
суетен - суетна, суетно, мн. суетни, прил. 1. Който проявява суета. Суетна жена. 2. Който изразява суета. Суетни движения. Суетни желания. ...
сглупя - сглупиш, мин. св. сглупих, мин. прич. сглупил, св. — вж. сглупявам.
сгурия - само ед. Твърди остатъци от изгорели каменни въглища или метал.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: