сррррр - Намерени са 461 думи от търсенето |
спомен - мн. спомени, (два) спомена, м. 1. Преживяване, впечатление, случка, запазена в съзнанието. Спомен от детството. Любовен спомен. Сп... |
спорен - спорна, спорно, мн. спорни, прил. 1. Който предизвиква спор, дискусия; полемичен. Спорна теза. Спорни изводи. 2. За който трябва д... |
способ - мн. способи, (два) способа, м. Остар. Начин на действие, на осъществяване; прийом, маниер, метод, похват, начин. Използваме елемен... |
сребро - само ед. 1. Спец. Бял и бляскав ковък благороден метал, от който могат да се изработват накити. Изделия от сребро. 2. Изделия от т... |
средно - нареч. Приблизително, около, горе-долу. Вземам средно по три хиляди на месец. |
сроден - сродна, сродно, мн. сродни, прил. 1. Който има общ произход, родствени връзки с друг. Сродни езици. Сродни народи. 2. Прен. Който ... |
срочен - срочна, срочно, мн. срочни, прил. 1. Бърз, спешен, неотложен. Срочно решение. 2. Който се отнася до учебен срок. Срочна оценка. //... |
стебло - мн. стебла, ср. Стъбло. // прил. стеблен, стеблена, стеблено, мн. стеблени. |
стобор - мн. стобори, (два) стобора, м. Разг. Дъсчена ограда на къща, двор и др. Прескочих стобора. |
столик - столика, столико, мн. столики, прил. Който е с много лица; многообразен. Столика съдба. |
стоног - стонога, стоного, мн. стоноги, прил. Който има сто крака. |
стопля - стоплиш, мин. св. стоплих, мин. прич. стоплил, св. — вж. стоплям. |
строеж - мн. строежи, (два) строежа, м. 1. Само ед. Строене. Започнахме строежа веднага. 2. Това, което се строи. Вижда се строежът на болн... |
строен - стройна, стройно, мн. стройни, прил. 1. Който е висок и елегантен и има хубава стойка. Стройно момиче. 2. Който е добре построен, ... |
студио - само ед. 1. Специално обзаведено помещение на скулптор, художник, фотограф и др.; ателие. 2. Специално помещение, откъдето се осъщ... |
сходен - сходна, сходно, мн. сходни, прил. Който е близък, без да е еднакъв. Сходна съдба. Сходни характери. // нареч. сходно. // същ. сход... |
субект - мн. субекти, (два) субекта, м. 1. Спец. Във философията — същество, което целесъобразно осъзнава обективния свят и му въздейства. ... |
суетен - суетна, суетно, мн. суетни, прил. 1. Който проявява суета. Суетна жена. 2. Който изразява суета. Суетни движения. Суетни желания. ... |
сглупя - сглупиш, мин. св. сглупих, мин. прич. сглупил, св. — вж. сглупявам. |
сгурия - само ед. Твърди остатъци от изгорели каменни въглища или метал. |