служебна, служебно, мн. служебни, прил. 1.
Който е свързан със
служба (в 1 и 2 знач.). Служебни задължения. Служебно пътуване.
Служебен паспорт. 2. Който е
официален, делови, не личен. Служебен тон. Служебни разговори. • Служебно лице. Лице, което е на длъжност в съответното учреждение. Входът е за служебни лица, не за външни лица. • Служебна бележка. Вид документ, издаден от учреждение. Служебна бележка за успеха на студент. • Служебно правителство. Правителство, назначено от президента след разпускане на Народното събрание, с мандат да подготви избори за ново Народно събрание.