| сия - Намерени са 78 думи от търсенето |
|---|
| регресия - мн. регресии, ж. Връщане назад в развитието; регрес. |
| аналепсия - (гр. analepsis 'възстановяване')Мед. Възстановяване на силите след болест.// Прил. аналептичен. |
| анорексия - (гр. anorexia)Мед. Загуба на апетит. Противоп. булимия. |
| атараксия - (гр. ataraxia 'отсъствие на смущения')Книж. Пълно душевно спокойствие и невъзмутимост, което според епикурейците е качес... |
| компресия - само ед. Спец. Сгъстяване, свиване на газ, за да се повишат налягането и температурата му. |
| конверсия - само ед. 1. Изменение, промяна (на функции или условия). 2. Спец. В банковото дело — промяна в условията на предишен държавен заем... |
| конвулсия - мн. конвулсии, ж. Гърч, спазъм на отделна част или на цялото тяло. Разтърсен съм от конвулсии. // прил. конвулсивен, конвулсивна, ... |
| просиявам - просияваш, несв. и просияя, св. 1. Започвам да сияя. Просиявам от радост. 2. Сияя, блестя през нещо. Слънцето просиява през щорите... |
| прогресия - мн. прогресии, ж. Спец. Редица от числа или величини, стойностите на които постепенно се увеличават или намаляват според определен... |
| прокопсия - само ед. Разг. Сполука, преуспяване. |
| дисперсия - мн. дисперсии, ж. 1. Разсейване на светлинните лъчи при пречупването им поради различното преминаване през някакво вещество. Диспе... |
| експресия - мн. експресии, ж. 1. Само ед. Изразителност; ярка проява на чувства, преживявания. 2. Кратка литературна или музикална творба, коя... |
| епилепсия - само ед. Спец. В медицината — хронично заболяване с внезапни припадъци и загуба на съзнанието. |
| рефлексия - мн. рефлексии, ж. 1. Отражение. 2. Размишление; мисъл, предизвикана от нещо. |
| апоплексия - само ед.В медицината - мозъчен кръвоилив; удар.// прил. апоплектичен, апоплектична, апоплектично, мн. апоплектични. |
| трансмисия - мн. трансмисии, ж. Спец. В техниката — съвкупност от механизми за предаване на въртеливо движение от двигател към потребители на е... |
| подкомисия - мн. подкомисии, ж. Подразделение на голяма комисия, на което е възложен определен кръг от общите задачи. |
| сиятелство - мн. сиятелства, ср. Остар. Титла на близкородствените на владетеля лица — княз или граф. Негово сиятелство. |