сигурна,
сигурно, мн. сигурни, прил. 1.
Който е
уверен в
нещо;
убеден. Сигурен съм, че ще успееш. 2. Който не е изложен на опасност или риск. Сигурна работа. Сигурен път. 3. Който изразява увереност, убеденост, твърдост. Сигурни движения. 4. Който е неизбежен; неминуем. Всичко вървеше към сигурен провал. 5. На когото може да се разчита; надежден. Имам там сигурен приятел. // същ. сигурност, сигурността, ж. • Органи на сигурността. Специализирани органи за защита на държавната сигурност и тайна.