свидетелят, свидетеля, мн. свидетели, м. 1. Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец. Размяната на парите стана без свидетели. 2. Човек, призован в съда да даде показания или сведения по някое дело. Свидетелят отговори на въпросите. Свидетел съм по едно дело. 3. Човек, обикн. близък на младоженците, който присъства и има определени функции при сключване на гражданския им брак. // прил. свидетелски, свидетелска, свидетелско, мн. свидетелски. Свидетелски показания.
Съновник: Свидетел
на престъпление че си, ако сънуваш, ще постъпиш глупаво или в свой ущърб, воден от благородни подбуди. друг ако е свидетел, ще благодариш някому за проявено милосърдие, съчувствие или помощ.