светлееш, мин. св. светлях, мин. прич. светлял, несв. 1.
Ставам светъл. Небето бързо светлее. 2.
Откроявам се със светъл цвят или
блясък. Морето светлее в ранната
утрин. — светлея се. Откроявам се със светъл цвят или излъчвам слаба светлина; светлея (във 2 знач.). В далечината нещо се светлееше.