| р-з----- - Намерени са 175 думи от търсенето |
|---|
| разцъфна - разцъфнеш, мин. св. разцъфнах, мин. прич. разцъфнал, св. — вж. разцъфвам. |
| разцъфтя - разцъфтиш, мин. св. разцъфтях, мин. прич. разцъфтял, св. — вж. разцъфтявам. |
| разговор - мн. разговори, (два) разговора, м. Устна размяна на думи, на мнения; беседа. |
| разпарям - разпаряш, несв. и разпоря, св. 1. Какво. Разкъсвам по шевовете чрез порене нещо зашито. Разпарям рокля. 2. Какво/кого. Разрязвам... |
| разглезя - разглезиш, мин. св. разглезих, мин. прич. разглезил, св. - вж. разглезвам. |
| разкарам - разкараш, св. - вж. разкарвам. |
| разтягам - разтягаш, несв. и разтегна, св.; какво. 1. Правя да стане по-дълъг или по-широк; разтеглям. Разтягам ластик. 2. Разпускам, освоб... |
| резонанс - само ед. 1. Спец. Способност на едно тяло да трепти и да звучи под влияние на друго тяло. 2. Спец. Способност да се усилват звук... |
| разбивам - разбиваш, несв. и разбия, св. 1. Какво. Правя на части със силен удар; разтрошавам, раздробявам. Разбивам стъкло. Разбивам буца ле... |
| разбирам - разбираш, несв. и разбера, св. 1. Какво/кого. Разяснявам си, проумявам смисъла, значението на нещо. Разбирам филма. Разбирам урока... |
| разбрадя - разбрадиш, мин. св. разбрадих, мин. прич. разбрадил, св. — вж. разбраждам. |
| разбутам - разбуташ, св. — вж. разбутвам. |
| развален - развалена, развалено, мн. развалени, прил. 1. Разрушен, повреден. Развалена къща. Развален телевизор. 2. Прен. Покварен, развратен... |
| развалям - разваляш, несв. и разваля, св. 1. Какво. Събарям, разрушавам, бутам. Развалям къща. 2. Какво. Отказвам се от някаква уговорка; осу... |
| разведен - разведена, разведено, мн. разведени, прил. Който се е развел. |
| разведря - разведриш, мин. св. разведрих, мин. прич. разведрил, св. — вж. разведрявам. |
| развивам - развиваш, несв. и развия, св. 1. Какво/ кого. Разгъвам, разгръщам нещо завито, загърнато. Развивам подарък. Развивам бебе. 2. Какв... |
| развигор - само ед. Южен вятър през пролетта, който допринася да се развият, да се разлистят горите. |
| развинтя - развинтиш, мин. св. развинтих, мин. прич. развинтил, св. — вж. развинтвам. |
| развитие - само ед. 1. Развиване. 2. Постоянно преминаване от един етап в друг — по-горен, по-съвършен; напредък. |