рррррсррр - Намерени са 250 думи от търсенето |
напръскам - напръскаш, св. — вж. напръсквам. |
невръстен - невръстна, невръстно, мн. невръстни, прил. Който е в детска възраст; младенчески, малък. Невръстни деца. |
осъществя - осъществиш, мин. св. осъществих, мин. прич. осъществил, св. — вж. осъществявам. |
отблъсвам - отблъсваш, несв. Отблъсквам. |
отвърстие - мн. отвърстия, ср. Отвор, дупка в нещо. |
поблъскам - поблъскаш, св. — вж. поблъсквам. |
покръстен - покръстена, покръстено, мн. покръстени, прил. 1. Който е станал християнин. 2. Който е променил религията си. |
потърсвам - потърсваш, несв. и потърся, св.; кого/ какво. Търся еднократно или кратко време. |
прекъсвам - прекъсваш, несв. и прекъсна, св. 1. Какво. Разделям на два (или повече) къса нещо дълго и тънко — конец, въже, жица и др. 2. Какво... |
прекъсвач - мн. прекъсвачи, (два) прекъсвача, м. Приспособление за прекъсване на електрическия ток по веригата. |
просъскам - просъскаш, св. — вж. просъсквам. |
пъпчасвам - пъпчасваш, несв. и пъпчасам, св. Разг. По лицето или по тялото ми се появяват пъпки. |
разкъсвам - разкъсваш, несв. и разкъсам, св.; какво. Разделям на части или правя неправилен по форма отвор чрез късане; раздирам, съдирам. — р... |
ротмистър - мн. ротмистри, м. Остар. Офицер, който е началник на ескадрон; кавалерийски капитан. |
ръждясвам - ръждясваш, несв. и ръждясам, св. 1. Покривам се с ръжда; окислявам се. Ножът е ръждясал. 2. Прен. Разг. Стоя забравен от всички, б... |
секвестър - мн. секвестри, (два) секвестъра, м. Забрана за ползване на имущество, наложена от органите на властта. |
стъписвам - стъписваш, несв. и стъписам, св.; кого. Обърквам, изненадвам, смайвам. Стъписаха го още от вратата. — стъписвам се/стъписам се. Из... |
съвместен - съвместна, съвместно, мн. съвместни, прил. Който се извършва заедно с други; общ. Съвместна работа. Съвместен живот. // нареч. съв... |
съвместим - съвместима, съвместимо, мн. съвместими, прил. Който може да се извършва или да съществува заедно с други. // същ. съвместимост, съ... |
съдийство - само ед. 1. Занятие, професия на съдия. 2. Съвкупност от всички съдии. |