рит - Намерени са 227 думи от търсенето |
метеорит - мн. метеорити, (два) метеорита, м. Паднал на Земята метеор. // прил. метеоритен, метеоритна, метеоритно, мн. метеоритни. Метеорите... |
изритвам - изритваш, несв. и изритам, св.; кого/ какво. 1. Ритам веднъж. Изрита с крак и заспа. 2. Изтласквам с ритане. 3. Прен. Разг. Пренеб... |
критикар - критикарят, критикаря, мн. критикари, м. Разг. Пренебр. Човек, който е склонен да критикува всичко, да вижда само лошите страни. |
маргарит - само ед. Скъпоценни бели зърна, които се изваждат от някои миди; бисер. // прил. маргаритов, маргаритова, маргаритово, мн. маргари... |
отритвам - отритваш, несв. и отритна, св. 1. Какво/кого. С ритане отстранявам. Отрйтна оставените пред входа чехли. 2. Прен. Кого. Отблъсквам... |
подритна - подритнеш, мин. св. подритнах, мин. прич. подритнал, св. — вж. подритвам. |
приритам - пририташ, св. — вж. приритвам. |
притегна - притегнеш, мин. св. притегнах, мин. прич. притегнал, св. — вж. притягам. |
притисна - притиснеш, мин. св. притиснах, мин. прич. притиснал, св. — вж. притисвам. |
притихна - притихнеш, мин. св. притихнах, мин. прич. притихнал, св. — вж. притихвам. |
притичам - притичаш, св. — вж. притичвам. |
притурка - мн. притурки, ж. Това, което е приложено, притурено към нещо друго; прибавка, приложение. Притурка на вестник. |
притягам - притягаш, несв. и притегна, св.: какво. Разг. Леко затягам нещо поразхлабено. Притягам болт. |
ританица - само ед. Безразборно многократно ритане. |
риторика - само ед. Реторика. |
ритуален - ритуална, ритуално, мн. ритуални, прил. Обреден. // същ. ритуалност, ритуалността, ж. |
санскрит - само ед. Мъртъв език, обработена форма на староиндийския език, на който е написана древната и средновековната художествена, филосо... |
откритие - мн. открития, ср. 1. Откриване. 2. Това, което е открил (във 2 знач.) някой, новоустано-вено нещо. Интересно откритие. |
покритие - мн. покрития, ср. 1. Метален пласт, който покрива някакъв предмет. Златно покритие. 2. Пари, които служат за погасяване на някакво... |
притворя - притвориш, мин. св. притворих, мин. прич. притворил, св. — вж. притварям. |