| рит - Намерени са 227 думи от търсенето |
|---|
| покорителка - мн. покорителки, ж. Жена покорител. |
| помирителка - мн. помирителки, ж. Жена помирител. |
| притеснявам - притесняваш, несв. и притесня, св.; кого. 1. Ограничавам свободата и възможността за действие на някого. Вашата упоритост ме прите... |
| притичам се - притичаш се, несв. Притичвам се. |
| пуританство - само ед. Строга нравственост. |
| разтворител - разтворителят, разтворителя, мн. разтворители, (два) разтворителя, м. Вещество, което има способността да разтваря други вещества. |
| самокритика - само ед. Критика на собствени грешки и недостатъци. Правя си самокритика. // прил. самокритичен, самокритична, самокритично, мн. с... |
| отморителен - отморителна, отморително, мн. отморителни, прил. Който отморява. |
| поверителен - поверителна, поверително, мн. поверителни, прил. Достъпен на определен кръг лица; таен, секретен. Поверителни сведения. // същ. по... |
| притворство - само ед. Преструвка, лицемерие. |
| просперитет - само ед. Преуспяване, напредване, процъфтяване, благополучие, благоденствие. |
| риторически - риторическа, риторическо, мн. риторически, прил. Реторически. |
| умозрителен - умозрителна, умозрително, мн. умозрителни, прил. Който е основан на размишления, разсъждения, а не на опит. Умозрителен път на изу... |
| изнурителен - изнурителна, изнурително, мн. изнурителни, прил. Който изтощава, изчерпва силите. Изнурителен труд. |
| усмирителен - усмирителна, усмирително, мн. усмирителни, прил. Който усмирява, който служи за усмиряване. Усмирително средство. • Усмирителна ри... |
| презрителен - презрителна, презрително, мн. презрителни, прил. Който изразява презрение (в 1 знач.). Презрителен поглед. |
| притеснение - обикн. ед. Качество, състояние на притеснен и на притеснителен. Изпитвам притеснение. |
| изкритикувам - изкритикуваш, св. Критикувам кратко и остро. |
| кръводарител - кръводарителят, кръводарителя, мн. кръводарители, м. Човек, който дава от кръвта си за преливане при нужда на болни хора. |
| логаритмувам - логаритмуваш, несв. Спец. В математиката — намирам логаритъма на дадено число. // същ. логаритмуване, ср. |