рист - Намерени са 127 думи от търсенето |
перисталтика - само ед. Спец. Вълнообразно съкращение на стените на храносмилателните органи за придвижване на храната и изхвърлянето на отпадъци... |
фолклористка - мн. фолклористки, ж. Жена фолклорист. |
сребристобял - сребристобяла, сребристобяло, мн. сребристобели, прил. Който има бляскав, искрометен бял цвят. |
християнство - само ед. 1. Широкоразпространена религия, в основата на която лежи култът към Исус Христос. 2. Тези, които изповядват тази религия... |
четиристишие - мн. четиристишия, ср. Строфа в четири стиха; катрен. |
аристотелизъм - (по гр. собств. Aristoteles)Филос. Учение на Аристотел (384-322 пр. Хр.), основано на целенасоченост на материята към своя божеств... |
електрокарист - мн. електрокаристи, м. Работник, който обслужва електрокар. |
кристализирам - кристализираш, несв. и св. 1. Кристализирам се. 2. Прен. Премръзвам, вкочанявам се от студ. |
манифактурист - мн. манифактуристи, м. Остар. Лице, което продава манифактура (в 1 знач.). |
пристрастя се - пристрастиш се, .мин. св. пристрастих се, мин. прич. пристрастил се, св. — вж. пристрастявам се. |
фолклористика - само ед. Спец. Наука за фолклора. |
четиристенник - мн. четиристенници, (два) четиристенника, м. Геометрическо тяло, което има четири стени. |
аристократичен - аристократична, аристократично, мн. аристократични.Който е свойствен на аристократ.// същ. аристократичност. |
безпристрастен - безпристрастна, безпристрастно, мн. безпристрастни.Който не проявява или не изразява пристрастие.// нареч. безпристрастно. / същ. ... |
делтапланерист - мн. делтапланеристи, м. Лице, което лети с делтаплан. |
еквилибристика - само ед. Изкуство да се изпълняват акробатически упражнения, без да се губи равновесие в трудни положения. • Словесна еквилибристи... |
концлагеристка - мн. концлагеристки, м. Жена концлагерист. |
карикатуристка - мн. карикатуристки, ж. Жена карикатурист. |
парламентарист - мн. парламентаристи, м. 1. Привърженик на парламентаризма. 2. Член на парламент. |
характеристика - мн. характеристики, ж. 1. Писмено или устно проявяване на характерните особености на някого или на нещо. Речева характеристика. 2.... |