риз - Намерени са 149 думи от търсенето |
оризен - оризена, оризено, мн. оризени, прил. Оризов. |
оризов - оризова, оризово, мн. оризови, прил. 1. Който се отнася до ориз (в 1 знач.). Оризови плантации. 2. Който съдържа ориз или е направ... |
каприз - мн. капризи, (два) каприза, м. Неоснователно и променливо желание; прищявка. Проявявам каприз. Детски капризи. |
призма - мн. призми, ж. Спец. Многостен, който има две еднакви успоредни основи. • Гледам през призмата на. Съобразявам се с определена гле... |
ризото - само ед. Италианско ястие от ориз и месен бульон с подправки. |
реприз - само ед. 1. Спец. В музиката — повторение на част в произведение непосредствено след първото изпълнение или след друга част. 2. Мр... |
фризер - мн. фризери, (два) фризера, м. Хладилен шкаф за дълбоко замразяване. |
гризли - мн. гризлита, ср.Голяма северноамериканска свирепа мечка. |
призив - мн. призиви, (два) призива, м. Призоваване, зов, апел. Призив за мир. |
гризвам - гризваш, несв. и гризна, св.: какво.Гриза еднократно или поединично. |
изгриза - изгризеш, мин. св. изгризах, мин. прич. изгризал, св. — вж. изгризвам. |
веризъм - (фр. verisme от ит. verismo по лат. verus 'истинен')Изк. Натуралистично направление в изкуството, възникнало в Италия в ... |
лиризъм - само ед. Емоционалното съдържание на всяко лирическо произведение или на всяко произведение на изкуството; чувствителност, настрое... |
пуризъм - само ед. Спец. Борба за очистване на езика от излишни чужди думи. |
туризъм - само ед. 1. Вид групов спорт, свързан с пътуване сред природата, обикновено пеш. 2. Пътешествие до други населени места или държав... |
царизъм - само ед. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на зар. Руски царизъм. |
огризка - мн. огризки, ж. Остатък от нещо гризано. На масата имаше огризки от снощната вечеря. |
оризище - мн. оризища, ср. Площ, засята с ориз. |
миризма - мн. миризми, ж. 1. Отделяно изпарение, което дразни обонянието и предизвиква отрицателни или положителни усещания. Миризма на пече... |
призван - призвана, призвано, мн. призвани, прил. Който има качества и способности да върши нещо. Той е призван за учител. |