| риз - Намерени са 149 думи от търсенето |
|---|
| раз - нареч. Веднъж. Разбирам от раз. Раз-два. |
| низ - низът, низа, мн. низи и низове, (два) низа, м. Наниз, редица от еднородни предмети. Два низа жълтици красяха шията и. Низ от грешк... |
| рид - ридът, рида, мн. ридове, (два) рида, м. Леко издадена земна повърхност; хълм. |
| риж - рижа, рижо, мн. рижи, прил. 1. Който е с цвят на ръжда; оранжево-червеникав. Рижа коса. 2. Който е с коса с такъв цвят. |
| рис - рисът, риса, мн. рисове, (два) риса, м. Дива котка с пъстра кожа. |
| риф - рифът, рифа, мн. рифове, (два) рифа, м. Подводна скала, обикн. коралова. // прил. рифов, рифова, рифово, мн. рифови. |
| рия - риеш, мин. св. рих, мин. прич. рил, несв.; какво. Копая, ровя, дълбая земята (обикн. с крак или със зурла). |
| ориз - само ед. 1. Зърнено растение с продълговати бели зърна, използвани за храна. 2. Зърната на това растение. Готвя месо с ориз. |
| риза - мн. ризи, ж. 1. Остар. Дълга долна платнена дреха, която се носи направо върху тялото. Кенарена риза. 2. Мъжка дреха с ръкави, коя... |
| бриз - бризът, бриза, мн. бризи.Слаб крайморски вятър, който през деня духа от морето към сушата а през нощта - обратно. |
| приз - призът, приза, мн. призове, (два) приза, м. Награда. |
| фриз - фризът, фриза, мн. фризове и фризи, (два) фриза, м. Спец. Релефна или рисувана лента с фигури по края на стена, под, мебел и др. п... |
| гриза - гризеш, мин. св. гризах, мин. прич. гризал, несв.1. Какво. Хапя по малко със зъби нещо твърдо; глозгам, ръфам. Мишка гризе сирене.... |
| криза - мн. кризи, ж. 1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. Политическа криза. Духовна криза. ... |
| ризон - само ед. Вид ориз с едри зърна. |
| гризу - само ед.Силно избухлив задушлив газ в каменовъглените мини. |
| гризач - мн. гризачи, (два) гризача, м.Бозайно животно с развити предни зъби за гризане, което се храни по този начин. |
| гризна - гризнеш, мин. св. гризнах, мин. прич. гризнал, св.— вж. гризвам. |
| огриза - огризеш, мин. св. огризах, мин. прич. огризал, св. - вж. огризвам. |
| оризар - оризарят, оризаря, мн. оризари, м. Човек, който произвежда ориз. |