рака - Намерени са 21 думи от търсенето |
бака - мн. баки.Голям метален съд с дръжки за разнасяне храна на войници. |
ръка - мн. ръце, ж. 1. Горен крайник на човек от рамото до пръстите или от китката до пръстите. Слаби ръце. Слагам ръкавици на ръцете си.... |
кака - мн. каки, ж. 1. По-голяма сестра. Вкъщи ли е кака ти? 2. По-голяма братовчедка. 3. Разг. В съчетание с женско име. Всяка по-голяма... |
рама - мн. рами, ж. Носеща конструкция на сграда, съоръжение, машина. |
рана - мн. рани, ж. 1. Повреда на тъканите в живото тяло, получена под външно въздействие; язва. Дълбока рана. 2. Прен. Душевна болка, мъ... |
раса - мн. раси, ж. 1. Исторически установена част от човечеството, която се обединява от общ произход, засвидетелстван от общи антрополо... |
рата - само ед. Вноска за погасяване на дълг. |
рача - рачиш, мин. св. рачих, мин. прич. рачил, несв. Остар. Диал. Искам. Не рачи да дойде с мен. |
река - мн. реки, ж. 1. Непрестанен голям воден поток, който тече в естествено корито. Дълбока река. Река Ду нае. 2. Прен. Голямо множеств... |
така - показ. нареч. 1. По този начин. И та трябва да се учиш така. И аз мога така. 2. По следния начин. Трябва да постъпиш така: срещаш ... |
цака - само ед. Обикн. членувано. Лесен начин за вършене на нещо. Всяка работа си има цаката. Намерих му цаката. |
рок- - Съставна част на сложни думи, която има значение който се отнася към рокендрол, напр. рокмузика, рокизпълнител, рокконцерт. |
драка - мн. драки, ж. 1. Нискостеблено растение с шипове, с бодли. Вървя през драките. 2. Прен. Разг. Човек, който обича да дразни другите... |
барака - мн. бараки, ж.Лека дъсчена постройка за временно използване |
гракам - гракаш, несв.Грача. |
сврака - мн. свраки, ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката. // прил. сврачи, сврача, свраче и сврачо, мн. сврачи. Сврачи крака... |
тракам - тракаш, несв. 1. Удрям се о твърд предмет и издавам характерен шум, наподобяващ трак-трак. Счупеното стъкло трака от вятъра. 2. Ка... |
щракам - щракаш, несв. 1.За механизъм, ключалка и др. - издавам кратък остър звук. Копчето на печката щрака. Фотоапаратът щрака. 2.С какво.... |
отракан - отракана, отракано, мн. отракани, прил. Разг. За човек - общителен, контактен, дързък, свободен в поведението си. Отракано дете. |
отракам се - отракаш се, св. — вж. отраквам се. |