разграничаваш, несв. и разгранича, св. 1. Какво. Поставям ясна границамежду две територии; разделям. 2. Прен. Какво/ кого. Правя разграничение. Разграничавам двете явления едно от друго. — разграничавам се/разгранича се. От какво/ от кого. Отделям се; изтъквам, че не принадлежа. Разграничих се от моите колеги в изказването си.