| п----- - Намерени са 557 думи от търсенето |
|---|
| присъщ - присъща, присъщо, мн. присъщи, прил. Който е свойствен на някого, характерен за него. С присъщата си скромност замълча. |
| пръкна - пръкнеш, мин. св. пръкнах, мин. прич. пръкнал, св. — вж. пръквам. |
| пръпна - пръпнеш, мин. св. пръпнах, мин. прич. пръпнал, св. — вж. пръпвам. |
| пръска - мн. пръски, ж. Разг. Капка или струйка от течност, изхвръкнала настрани. |
| пръсна - пръснеш, мин. св. пръснах, мин. прич. пръснал, св. — вж. пръсвам. |
| пръхав - пръхкава, пръхкаво, мн. пръхкави, прил. Лесно ронлив, трошлив. Пръхкава земя. // същ. пръхкавост, пръхкавостта, ж. |
| пръчка - мн. пръчки, ж. 1. Отрязана клонка. Стъпвам върху пръчка. 2. Тънко и немного дълго парче метал. Скарата е направена от метални пръч... |
| пъзлив - пъзлива, пъзливо, мн. пъзливи, прил. Разг. Пренебр. Страхлив. |
| пъзльо - мн. пъзльовци, м. Разг. Пренебр. Пъзлив мъж; страхливец. |
| пъквам - пъкваш, несв. и пъкна, св. Разг. Внезапно, изведнъж се появявам. И той ми пъкна пред очите. |
| пъклен - пъклена, пъклено, мн. пъклени, прил. 1. Който се отнася до пъкъл; адски. 2. Прен. Много силен, предизвикващ силни отрицателни емоц... |
| пълзач - мн. пълзачи, м. Човек, който пълзи по нещо. |
| пълнеж - само ед. 1. Смес или вещество, с което се пълни нещо. Кокошка с пълнеж. Шоколадов пълнеж. 2. Пълнене. 3. Електрически заряд. |
| пънкар - пънкарят, пънкаря, мн. пънкари, м. Привърженик на пънкнаправлението. |
| пъпчив - пъпчива, пъпчиво, мн. пъпчиви, прил. По който има (много) пъпки (във 2 и 3 знач.). Пъпчиво лице. // същ. пъпчивост, пъпчивостта, ж... |
| първак - първаци, (два) първака, м. Първата ракия, която изтича от казана. |
| първом - нареч. Първо. |
| пърхам - пърхаш, несв. Трептя на вятър, течение и издавам специфичен шум. Мушичките пърхат с криле около лампата. Пердето пърха от вятъра. |
| пърхот - само ед. Болестни бели люспи по кожата на главата, които се виждат между космите. |
| пършей - пършеят, пършея, мн. пършеи, м. Диал. Болест по кожата (обикновено по лицето); лишей. |