| п------ - Намерени са 764 думи от търсенето |
|---|
| пасианс - мн. пасианси, (два) пасианса, м. Подреждане на карти в определена система, обикновено за гадаене. |
| паспорт - мн. паспорти, (два) паспорта, м. 1. Официален документ, удостоверяващ самоличността и гражданството. Задграничен паспорт. Личен па... |
| педагог - мн. педагози, м. 1. Преподавател, учител. 2. Възпитател. 3. Специалист по педагогика. |
| пеликан - мн. пеликани, (два) пеликана, м. Голяма водоплаваща птица с дълъг клюн и разположена под него кожена торба, в която се събира риба... |
| перашка - мн. перашки, ж. Диал. Пъстроукрасено великденско яйце. |
| печалба - мн. печалби, ж. 1. Пари или материални блага, получени от някаква дейност. 2. Сумата, която остава, след като се приспаднат разход... |
| пивница - мн. пивници, ж. Разг. Заведение, в което се консумират различни напитки; кръчма, механа. |
| пирожка - мн. пирожки, ж. Печено изделие от тънки кори с пълнеж; вид баница. |
| планшет - мн. планшети, (два) планшета, м. 1. Плоска чанта за носене на карта или план. 2. Дъска или картон, върху които се закрепва карта и... |
| плачльо - мн. плачльовци, м. Разг. Човек (обикновено дете), който много плаче. |
| пляскам - пляскаш, несв. 1. Кого/какво. Удрям шумно. 2. Удрям ръцете си в израз на одобрение, радост и др. Всички пляскаха дълго на изпълнен... |
| повикам - повикаш, св. - вж. повиквам. |
| погреба - погребеш, мин. св. погребах, мин. прич. погребал, св. - вж. погребвам. |
| поданик - мн. поданици, м. Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите и. |
| подлежа - подлежиш, мин. св. подлежах, мин. прич. подлежал, несв.; на какво. Следва да стане с мене това, което е означено със следващото съ... |
| подмяна - мн. подмени, ж. Смяна, размяна. |
| подсуша - подсушиш, мин. св. подсуших, мин. прич. подсушил, св. - вж. подсушавам. |
| поетика - само ед. 1. Спец. Теория на поезията или на художественото творчество. 2. Спец. Съвкупност от особеностите на художественото изобр... |
| политам - политаш, несв. Полетявам. |
| поличба - мн. поличби, ж. Природен знак, по който се гадае, прогнозира; знамение, предзнаменование. Добра поличба. |