| п------ - Намерени са 764 думи от търсенето |
|---|
| писукам - писукаш, несв. Издавам тих писък. Някъде в храстите писукаха пиленца. |
| питомка - мн. питомки, ж. 1. Лице от женски пол, което се възпитава или отглежда от някого. 2. Женско животно, което се отглежда вкъщи или с... |
| пицария - мн. пицарии, ж. Заведение, където се пекат и продават пици. |
| пищялка - мн. пищялки, ж. 1. Вид дървена свирка. 2. Разг. Пищял. |
| пиявица - мн. пиявици, ж. 1. Воден червей, който смуче кръв от телата на животните и човека, към които се прилепва. Медицинска пиявица. 2. П... |
| пияница - мн. пияници, м. и ж. Човек, който пиянства; алкохолик. |
| плаване - мн. плавания, ср. Придвижване с плавателен съд. Капитан от далечно плаване. |
| плавник - мн. плавници, (два) плавника, м. 1. Орган на движението у водните животни. 2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движени... |
| плагиат - мн. плагиати, (два) плагиата, м. Издаване на чуждо произведение като свое. |
| пламвам - пламваш, несв. и пламна, св. 1. Започвам да горя. Неочаквано къщата пламна. 2. Прен. Започвам да светя, да блестя. В очите му плам... |
| пламтеж - мн. пламтежи, (два) пламтежа, м. Силно горене, силно вълнение. |
| планета - мн. планети, ж. 1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчеват... |
| планина - мн. планини, ж. 1. Голямо земно възвишение. което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила. 2. Прен.... |
| пластир - мн. пластири, (два) пластира, м. Ивица плат с нанесено върху нея гъсто лечебно вещество, която се залепва върху болното място. |
| пласьор - мн. пласьори, м. Лице, което се занимава с пласиране на нещо. // прил. пласьорски, пласьорска, пласьорско, мн. пласьорски. |
| платина - само ед. Химически елемент — благороден метал със сиво-бял блестящ цвят. // прил. платинен, платинена, платинено, мн. платинени. П... |
| платнен - платнена, платнено, мн. платнени, прил. Който е изработен от платно. Платнен чувал. |
| плачлив - плачлива, плачливо, мн. плачливи, прил. 1. Който плаче често или безпричинно. Плачливо дете. 2. В който се съдържа плач. Плачлив г... |
| плашило - мн. плашила ср. 1. Фигура от слама или дърво, облечена с дрипи, която се поставя в градина или лозе, за да плаши птиците. 2. Прен.... |
| плашлив - плашлива, плашливо, мн. плашливи, прил. Който много или често се плаши. Плашлив човек. // същ. плашливост, плашливостта. ж. |