| п-------- - Намерени са 833 думи от търсенето |
|---|
| привдигам - привдигаш, несв. и привдигна, св. 1. Какво. Вдигам леко. Привдигнаха хладилника, за да го подхванат добре. 2. Кого. Вдигам на крак... |
| привдигна - привдигнеш, мин. св. привдигнах, мин. прич. привдигнал, св. — вж. привдигам. |
| привеждам - привеждаш, несв. и приведа, св. 1. Какво. Накланям надолу; навеждам, свеждам. Привеждам тяло. 2. Какво/кого, в какво. Поставям в о... |
| привличам - привличаш, несв. и привлека, св. 1. Какво/ кого. Влека, придърпвам към себе си. Магнитът привлече гвоздея. 2. Прен. Кого. С качест... |
| пригаждам - пригаждаш, несв. и пригодя, св. Разг. 1. Правя на някого да му е удобно. 2. Какво. Приспособявам за някаква цел. Временно пригодих... |
| пригласям - пригласяш, несв.; на кого/на какво. 1. Съпровождам, пеейки или свирейки. Всички и пригласяха. 2. Прен. Присъединявам мнението си к... |
| пригледам - пригледаш, св. — вж. приглеждам. |
| придирвам - придирваш, несв. Разг. Изисквам много, прекалено взискателен съм към нещо или към някого. Не му придирвай толкова! |
| придумвам - придумваш, несв. и придумам, св.; кого. Разг. Уговарям някого да направи нещо. |
| призвание - мн. призвания, ср. 1. Качество и способност за осъществяване на някаква дейност; дарба. Лекар по призвание. 2. Професия; поприще. ... |
| признавам - признаваш, несв. и призная, св. 1. Какво. Не отричам, не укривам своя постъпка, чувство, провинение. Признавам вината си. 2. Какво... |
| признание - мн. признания, ср. 1. Признаване. 2. Думи, с които се признава нещо. Признание в любов. 3. Обществено уважение. Заслужавам признан... |
| призрачен - призрачна, призрачно, мн. призрачни, прил. 1. Който е като призрак. Призрачно видение. 2. Прен. Въображаем, мним, недействителен, ... |
| приисквам - приискваш, несв. и приискам, св. Внезапно започвам да искам настоятелно. |
| приказвам - приказваш, несв. 1. Разг. Говоря. Той само приказва. 2. С кого. Разговарям. Приказвам с приятели. — приказвам си. 1. Говоря сам на... |
| приказлив - приказлива, приказливо, мн. приказливи, прил. Който обича да говори много. Приказлива жена. // същ. приказливост, приказливостта, ... |
| приканвам - приканваш, несв. и приканя, св.; кого. Каня някого да дойде при мен или да започне някаква работа; повиквам, призовавам, подканвам... |
| прикачвам - прикачваш, несв. и прикача, св.; какво. 1. Закачвам нещо върху или за друго нещо. Прикачвам значка. 2. Прен. Придавам, измислям. П... |
| прикладен - прикладна, прикладно, мн. прикладни, прил. Диал. Който е любезен, приветлив. Прикладни хора. |
| прикоткам - прикоткаш, св. — вж. прикотквам. |