п-------- - Намерени са 833 думи от търсенето |
подвързия - мн. подвързии, ж. 1. Само ед. Подвързване. Списанията са на подвързия. 2, Външната част на книга или тетрадка, която предпазва лис... |
поддръжка - само ед. 1. Присъединяване към определено становище; подкрепа, съдействие. 2. Поддържане в добро състояние. |
поддържам - поддържаш, несв. 1. Какво/кого. Подпирам, крепя да не падне. Колоните поддържат сградата. 2. Кого/какво. Оказвам подкрепа, поддръж... |
подлъгвам - подлъгваш, несв. и подлъжа, св.; кого. Мамя, лъжа, подмамвам. |
подпъхвам - подпъхваш, несв. и подпъхна, св.; какво. 1. Пъхам отдолу под нещо. 2. Прен. Давам подкуп. Подпъхвам пари. |
подръпвам - подръпваш, несв. и подръпна, св.; какво. 1. Дърпам леко или от време на време. 2. Поемам леко от цигарата или поемам от време на в... |
подсъдима - мн. подсъдими, ж. Жена, която съдят; обвиняема. |
подхвърля - подхвърлиш, мин. св. подхвърлих, мин. прич. подхвърлил, св. — вж. подхвърлям. |
покръстен - покръстена, покръстено, мн. покръстени, прил. 1. Който е станал християнин. 2. Който е променил религията си. |
покълнвам - покълнваш, несв. и покълня, св. За растение — пущам кълн. |
покъртвам - покъртваш, несв. и покъртя, св. 1. Какво. Къртя малко или от време на време. 2. Прен. Кого. Предизвиквам дълбока жалост, съчувстви... |
покъщнина - само ед. Обзавеждането на един дом; мебелировка и домакински вещи. |
полевъдка - мн. полевъдки, ж. Остар. Жена полевъд. |
полукълбо - мн. полукълба, ср. 1. Половин кълбо; полусфера. 2. Половин земно кълбо по отношение на екватора или на Гринуичкия меридиан. Северн... |
помръдвам - помръдваш, несв. и помръдна, св. Едва мърдам или мръдвам. Не помръдвам. |
помъртвея - помъртвееш, мин. св. помъртвях, мин. прич. помъртвял, св. — вж. помъртвявам. |
популизъм - само ед. Въздействие върху мнението на населението чрез поведение и обещания за мерки, които съответстват на конюнктурните настрое... |
поръчение - мн. поръчения, ср. Възлагане на задача, обикн. направено в официална форма. |
поръчител - поръчителят, поръчителя, мн. поръчители, м. Човек, който поема отговорност да заплати определена сума, ако не я изплати длъжникът. |
порядъчен - порядъчна, порядъчно, мн. порядъчни, прил. 1. Който се съобразява с общоприетите морални норми; благопристоен. Порядъчна жена. 2. ... |