| п-----к - Намерени са 35 думи от търсенето |
|---|
| пачуърк - само ед. Техника на изработване на текстилни изделия от малки цветни парчета от различни тъкани, които се съшиват в определени фор... |
| подарък - мн. подаръци, (два) подаръка, м. Предмет, който се дава на някого безвъзмездно като знак за обич, уважение и др.; дар. |
| поминък - мн. поминъци, (два) поминъка, м. Дейност, чрез която се прехранва човек. Поминък на населението. |
| порядък - само ед. 1. Правилно разположение на нещо; ред. Къщата е в порядък. 2. Прен. Област, сфера, към която се отнася нещо. Явления от е... |
| потомък - мн. потомци, м. Наследник, рожба. |
| поданик - мн. поданици, м. Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите и. |
| папатак - мн. папатаци, (два) папатака, м. Малки хапещи насекоми, които причиняват инфекции; москити. |
| папуняк - мн. папуняци, (два) папуняка, м. Прелетна птица с качул на главата. |
| пастрок - мн. пастроци, м. Разг. Неистински баща; нов съпруг на майката. |
| плавник - мн. плавници, (два) плавника, м. 1. Орган на движението у водните животни. 2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движени... |
| правник - мн. правници, м. Човек, който се занимава с право. |
| правнук - мн. правнуци, м. Внук на дъщерята или сина. |
| праезик - мн. праезици, (два) праезика, м. Първоначален древен език, от който впоследствие се развиват родствени езици. |
| празник - мн. празници, (два) празника, м. 1. Ден, в който се чества, празнува някакво събитие, и самото тържество по този повод. Национален... |
| практик - мн. практици, м. Човек, който е добил знания, умения от практиката, а не на теория. |
| признак - мн. признаци, (два) признака, м. Качество, свойство, по които един обект се различава от друг и може да бъде разпознат; белег, зна... |
| призрак - мн. призраци, (два) призрака, м. Образ на мъртвец или др., който ни се привижда; привидение, фантом. В замъка има призраци. |
| провлак - мн. провлаци, (два) провлака, м. Тясна ивица земя между две морета, която съединява големи територии суша. |
| прозаик - мн. прозаици, м. 1. Автор на проза. 2. Скучен човек. |
| простак - мн. простаци, м. Прост, глупав, невъзпитан човек. // прил. просташки, просташка, просташко, мн. просташки. // същ. простащина, ж. ... |