| п-и--- - Намерени са 41 думи от търсенето |
|---|
| плитък - плитка, плитко, мн. плитки, прил. 1. Който има малко разстояние от повърхността до дъното. Плитък залив. Плитък поток. Плитка чини... |
| присъщ - присъща, присъщо, мн. присъщи, прил. Който е свойствен на някого, характерен за него. С присъщата си скромност замълча. |
| примка - мн. примки, ж. 1. Връв или въже, свързано така, че лесно да се затегне и да завърже някого или нещо; клуп. 2. Приспособление за ло... |
| притая - притаиш, мин. св. притаих, мин. прич. притаил, св. - вж. притаявам. |
| плисна - плиснеш, мин. св. плиснах, мин. прич. плиснал, св. — вж. плисвам. |
| плитка - мн. плитки, ж. 1. Вид прическа — преплетена коса. Гръцка плитка. 2. Преплетена по такъв начин опашка или грива (на кон). 3. Сплете... |
| поилка - мн. поилки, ж. Съд, в който се поят домашни животни. |
| придам - придадеш, мин. св. придадох, мин. прич. придал, св. — вж. придавам. |
| приема - приемеш, мин. св. приех, мин. прич. приел, св. — вж. приемам. |
| призма - мн. призми, ж. Спец. Многостен, който има две еднакви успоредни основи. • Гледам през призмата на. Съобразявам се с определена гле... |
| примра - примреш, мин. св. примрях, мин. прич. примрял, св. — вж. примирам. |
| припна - припнеш, мин. св. припнах, мин. прич. припнал, св. — вж. припвам. |
| присад - мн. присади, (два) присада, м. 1. Вид едра сочна круша. 2. Присадено овощно дърво. |
| притча - мн. притчи, ж. Кратък нравоучителен разказ, в който поуката трябва да се открие в преносния смисъл на цялото. Притчите на Исус. |
| приуча - приучиш, мин. св. приучих, мин. прич. приучил, св. — вж. проучвам. |
| прихна - прихнеш, мин. св. прихнах, мин. прич. прихнал, св. — вж. прихвам. |
| пришка - мн. пришки, ж. Разг. Болезнено мехурче, пълно с течност, на кожата на човек. |
| птичар - птичарят, птичаря, мн. птичари, м. Човек, който отглежда птици в птицеферма. |
| психо- - Първа съставна част на думи със значение психически, душевен, напр.: психоневроза, психомоторен, психотерапия, психофизиология и д... |
| прибор - мн. прибори, (два) прибора, м. 1. Приспособление, специално устройство за работа; апарат, уред. 2. Обикн. мн. Набор от принадлежно... |