пъл - Намерени са 90 думи от търсенето |
пълноводие - само ед. Напълване на реките с много вода. |
пълнолетен - пълнолетна, пълнолетно, мн. пълнолетни, прил. Който е достигнал пълнолетие. |
пълнолетие - само ед. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона. |
пълнолуние - мн. пълнолуния, ср. Цикъл от въртенето на Луната, когато се вижда като пълен осветен кръг от Земята. Пролетно пълнолуние. |
пълномощен - пълномощна, пълномощно, мн. пълномощни, прил. Който има пълномощия. Пълномощен министър. |
пълномощие - мн. пълномощия, ср. 1. Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг. 2. Обикн. мн. Права на длъжнос... |
пълномощно - мн. пълномощни, ср. Документ, чрез който едно лице прави свой пълномощник друго лице да го представлява в определени случаи. |
пълноценен - пълноценна, пълноценно, мн. пълноценни, прил. Който напълно съответства на изискванията, предявявани към него. Пълноценна работа. ... |
упълномощя - упълномощиш, мин. св. упълномощих, мин. прич. упълномощил, св. — вж. упълномощавам. |
изпълвам се - изпълваш се, несв. и изпълня се, св. За мечта, желание — сбъдвам се. Мечтата ми да видя Америка ще се изпълни. |
пълноправие - само ед. Притежаване на пълни права. |
преизпълвам - преизпълваш, несв. и преизпълня, св.; какво. Препълвам. |
прощапълник - мн. прощъпалници, (два) прощъпалника, м. Пита, която се меси, когато едно дете проходи. |
пълнокръвен - пълнокръвна, пълнокръвно, мн. пълнокръвни, прил. Който е енергичен, съдържателен, наситен. Пълнокръвен живот. |
пълномаслен - пълномаслена, пълномаслено, мн. пълномаслени, прил. За мляко и млечни продукти — на който е запазена цялата масленост. |
пълномощник - мн. пълномощници, м. Човек, който е получил пълномощия. // прил. пълномощнически, пълномощническа, пълномощническо, мн. пълномощни... |
пълноправен - пълноправна, пълноправно, мн. пълноправни, прил. Който притежава всички права според закона. Пълноправен собственик. Пълноправен г... |
допълнителен - допълнителна, допълнително, мн. допълнителни, прил. 1. Който е в допълнение към нещо; добавъчен. Допълнителни часове. Допълнителна... |
изпълнителен - изпълнителна, изпълнително, мн. изпълнителни, прил. Човек, който добросъвестно изпълнява нареждания и изисквания. • Изпълнителна в... |
изпълнителка - мн. изпълнителки, ж. Жена изпълнител. |