| пъл - Намерени са 90 думи от търсенето |
|---|
| пълнител - пълнителят, пълнителя, мн. пълнители, (два) пълнителя, м. 1. Приспособление с патрони, което се прикачва към автоматично оръжие. 2... |
| опълченец - мн. опълченци, м. 1. Истор. Доброволец, взел участие в Руско-турската война (1877 — 78). Опълченците на Шипка. 2. Остар. Войник, к... |
| опълчение - мн. опълчения, ср. 1. Истор. Съвкупността от доброволци в Руско-турската война (1877 — 78). 2. Остар. Съвкупността от войници опъл... |
| препълвам - препълваш, несв. и препълня, св.; какво. Пълня до крайния възможен предел. Препълвам кошница. — препълвам се/препълня се. За съд, ... |
| препълням - препълняш, несв. Препълвам. |
| пълзешком - нареч. Посредством пълзене. |
| допълзявам - допълзяваш, несв. и допълзя, св. Стигам до определена крайна цел, пълзейки. Допълзяха до окопите и се търкулнаха в тях. |
| запълзявам - запълзяваш, несв. и запълзя, св. 1. Започвам да пълзя. 2. Прен. За слух, новина и под. — започвам да се разпространявам. Сред коле... |
| изпълнявам - изпълняваш, несв. и изпълня, св.; какво. 1. Осъществявам нещо заповядано, наредено, замислено. Изпълнявам заповед. Изпълнявам план... |
| допълнение - мн. допълнения, ср. 1. Нещо, което се добавя към друго, за да стане по-пълно, по-цялостно, по-завършено; добавка. Допълнение на на... |
| изпълзявам - изпълзяваш, несв. и изпълзя, св. 1. Излизам от някъде с пълзене. Змиите изпълзяха от дупките. Човекът изпълзя от прикритието си. 2... |
| изпълнение - мн. изпълнения, ср. 1. Осъществяване на нещо. Изпълнение на задачите. Изпълнение на присъда. 2. Пресъздаване на произведение на из... |
| изпълнител - изпълнителят, изпълнителя, мн. изпълнители, м. 1. Лице, което изпълнява възложени му от друг действия, задачи. Аз съм само изпълни... |
| изпълня се - изпълниш се, мин. св. изпълних се, мин. прич. изпълнил се, св. — вж. изпълвам се. |
| напълнявам - напълняваш, несв. и напълнея, св. Ставам по-пълен, по-дебел; надебелявам. През зимата напълнях. |
| неизпълним - неизпълнима, неизпълнимо, мн. неизпълними, прил. Който не може да бъде изпълнен; неосъществим. Неизпълнима задача. // същ. неизпъл... |
| преизпълня - преизпълниш, мин. св. преизпълних, мин. прич. преизпълнил, св. — вж. преизпълвам и преизпълнявам. |
| пълзешката - нареч. Пълзешком. |
| пълководец - мн. пълководци, м. 1. Човек, който ръководи войска; военачалник. 2. Човек, който е голям стратег, умее да води войските към победа... |
| пълноводен - пълноводна, пълноводно, мн. пълноводни, прил. За река, водоизточник — който има много вода. |