| пом - Намерени са 135 думи от търсенето |
|---|
| миропомазан - миропомазана, миропомазано, мн. миропомазани, прил. 1. Остар. Пратен или посочен от бога. 2. Прен. Предопределен за нещо, избран. |
| помайвам се - помайваш се, несв. и помая се, св. Разг. Бавя се, задържам се поради разсеяност, нецеленасоченост. Не се помайвай! |
| помирителка - мн. помирителки, ж. Жена помирител. |
| възпоменание - мн. възпоменания, ср.Възпоминание.// прил. възпоменателен, възпоменателна, възпоменателно, мн. възпоменателни. |
| възпоминание - мн. възпоминания, ср.Следа, запазена в паметта; спомен.// прил. възпоминателен, възпоминателна, възпоминателно, мн. възпоминателни... |
| миропомазвам - миропомазваш, несв. и миропомажа, св.; кого. Помазвам с миро; миросвам. |
| помещавам се - помещаваш се, несв. и поместя се, св. Намирам се в определено помещение, на определено място. Офисът се помещава на седмия етаж в ... |
| спомагателен - спомагателна, спомагателно, мн. спомагателни, прил. 1. Който е помощен, допълнителен. Спомагателен глагол. Спомагателни средства. ... |
| антропометрия - (по антропо- + -метрия)Дял от антропологията, който се занимава с измерването на човешкото тяло за научни и практически цели.// Пр... |
| антропоморфен - (фр. anthropomorphe от гр. anthropomorphos по антропо- + morphe 'вид, образ')Книж. Човекоподобен, човекообразен. |
| умопомрачавам - умопомрачаваш, несв. и умопомрача, св.; кого. Разстройвам разсъдъка, подлудявам. // прил. умопомрачен, умопомрачена, умопомрачено,... |
| умопомрачение - само ед. 1. Побърканост, неспособност за разбиране; лудост. 2. Прен. Силно объркване, заслепление, вълнение. Изпадам в умопомрачен... |
| антропоморфизъм - само ед.1. Една от формите на анимизма - приписване на човешки качества върху природни явления и животни.2. Представяне на божеств... |
| умопомрачителен - умопомрачителна, умопомрачително, мн. умопомрачителни, прил. Който довежда до умопомрачение — много силен, вълнуващ, шокиращ. Умоп... |
| спомоществовател - спомоществователят, спомоществователя, мн. спомоществователи, м. Човек, който подпомага със средства (обикн. културна или обществе... |