положителна, положително, мн. положителни, прил. 1.
Който потвърждава, изразява
съгласие;
утвърдителен. Положителна
оценка на проекта. 2. Който заслужава
одобрение; полезен, добър. Положителна постъпка. 3. Който е сигурен, несъмнен. Положителни сведения. 4. Спец. Който е по-голям от нула. Положително число. 5. За оценка — различна от минималната (в България — от двойка). // същ. положителност, положителността, ж. (в 3 знач.).