| пок - Намерени са 147 думи от търсенето |
|---|
| покъщнина - само ед. Обзавеждането на един дом; мебелировка и домакински вещи. |
| безпокоен - безпокойна, безпокойно, мн. безпокойни.Тревожен, неспокоен. |
| непокорен - непокорна, непокорно, мн. непокорни, прил. Който не се покорява, не се подчинява; непослушен. Непокорна съпруга. // същ. непокорно... |
| обезпокоя - обезпокоиш, мин. св. обезпокоих, мин. прич. обезпокоил, св. — вж. обезпокоявам. |
| показалец - мн. показалци, (два) показалеца, м. 1. Вторият по ред пръст на ръката, с който обикновено се показва. 2. Списък на имена, предмети... |
| показалка - мн. показалки, ж. Дълга пръчка, с която се показва на карта, чертеж и др. |
| показание - мн. показания, ср. 1. Данни, които свидетелстват за нещо. 2. Данни за работата на отделните елементи на машина, които се отчитат с... |
| показател - показателят, показателя, мн. показатели, (два) показателя, м. 1. Това, по което може да се съди за развитието, състоянието или ход... |
| покаяница - мн. покаяници, ж. Жена покаяник. |
| покойница - мн. покойници, ж. Жена покойник. |
| покорявам - покоряваш, несв. и покоря, св. 1. Кого/ какво. Подчинявам на своята власт. Покорявам света. 2. Прен. Какво. Изкачвам връх или друг... |
| покосявам - покосяваш, несв. и покося, св. 1. Какво. Кося малко или от време на време. 2, Какво. Кося всичко докрай. Покосявам ливадата. 3, Пр... |
| покривало - мн. покривала, ср. Тъкан, с която се покрива главата, тялото или предмет. |
| покрусвам - покрусваш, несв. и покруся, св.; кого. Предизвиквам покруса; сломявам, съкрушавам. — покрусвам се/покруся се. Обзет съм от покруса... |
| покупател - покупателят, покупателя, мн. покупатели, м. Остар. Човек, който пазарува; купувач. |
| поклонник - мн. поклонници, м. 1. Човек, който отива или е ходил на свещените за религията места. 2. Прен. Почитател. Поклонник на сладкишите.... |
| поколение - мн. поколения, ср. 1. Съвкупност от хора на приблизително еднаква възраст, които живеят по едно и също време. Поколението на шейсе... |
| покорител - покорителят, покорителя, мн. покорители, м. Човек, който покорява, превзема някого или нещо. Покорител на диваците. Покорител на ж... |
| покорство - само ед. Пълно подчинение, предаване във властта на друг. |
| покушение - мн. покушения, ср. Организирано нападение с цел убийство. |