пок - Намерени са 147 думи от търсенето |
покои - само мн. В голяма къща или в дворец — стаите, обитавани от някой от собствениците. |
покой - покоят, покоя, само ед., м. 1. Спокойствие, тишина. 2. Спец. Във физиката — неподвижност. Тялото се намира в покой. |
покажа - покажеш, мин. св. показах, мин. прич. показал, св. — вж. показвам. |
покана - мн. покани, ж. 1. Обикн. ед. Молба към някого да направи нещо; предложение. Покана за танц. 2. Напечатан лист с предложение към ня... |
поканя - поканиш, мин. св. поканих, мин. прич. поканил, св. — вж. поканвам. |
покапя - покапеш, мин. св. покапах, мин. прич. покапал, св. — вж. поканвам. |
покача - покачиш, мин. св. покачих, мин. прич. покачил, св. — вж. покачвам. |
покрай - предлог. 1. Близо до, край. Минавам покрай него. 2. Около. Заобикалям покрай парка. 3. Прен. Разг. Заедно с. Покрай сухото гори и ... |
покрив - мн. покриви, (два) покрива, м. 1. Най-горната част на сграда, която я покрива, затваря отгоре. 2. Горна част, която покрива нещо. ... |
поклон - мн. поклони, (два) поклона, м. Ритуално навеждане на главата или на горната част от тялото в знак на уважение, покорство. |
покоен - покойна, покойно, мн. покойни, прил. Който е починал, умрял. |
покоря - покориш, мин. св. покорих, мин. прич. покорил, св. — вж. покорявам. |
покося - покосиш, мин. св. покосих, мин. прич. покосил, св. — вж. покосявам. |
покрия - покриеш, мин. св. покрих, мин. прич. покрил, св. — вж. покривам. |
покров - мн. покрови, (два) покрова, м. 1. Плат, с който покриват мъртвец; саван, 2. В поезията — покривка, покривало. Снежен покров. |
слепок - мн. слепоци, (два) слепока, м. Змиеподобно неотровно влечуго. |
упокой - • За упокой. Спец. За молитва — за успокоение на душата на мъртвия. |
апокриф - мн .апокрифи, (два) апокрифа.1. Произведение с библейски сюжет, което църквата приема за недостоверно и го отрича и преследва.2. П... |
апокопа - (фр. apocope от гр. ароhope 'отсичане, премахване')Грам. Изпускане на един или няколко звука в края на думата. |
покълня - покълниш, мин. св. покълних, мин. прич. покълнил, св. — вж. покълнвам. |