мн. поезии, ж. 1. Само ед. Един от литературните родове, заедно с проза и драма. 2. Само ед. Художествено творчество в мерена реч, в стихове. 3. Остар. Художествено произведение в мерена реч; стихотворение. 4. Прен. Красота, която въздейства на чувствата и въображението. Любовта им е истинска поезия.
Съновник: Поезия, поет
че си, ако сънуваш, ще търпиш любовни разочарования. Друг ако е поет, ще спасяваш някой приятел от измислените му врагове, ще го измъкваш от нелепи ситуации.