Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

пла - Намерени са 207 думи от търсенето
изплатя - изплатиш, мин. св. изплатих, мин. прич. изплатил, св. — вж. изплащам.
изплача - изплачеш, мин. св. изплаках, мин. прич. изплакал, св. — вж. изплаквам.
изплаша - изплашиш, мин. св. изплаших, мин. прич. изплашил, св. — вж. изплашвам.
наплаша - наплашиш, мин. св. наплаших, мин. прич. наплашил, св. - вж. наплашвам.
отплата - само ед. Ответна награда; възмездие. Ако ми помогнеш, в отплата ще ти подаря нещо.
планшет - мн. планшети, (два) планшета, м. 1. Плоска чанта за носене на карта или план. 2. Дъска или картон, върху които се закрепва карта и...
плачльо - мн. плачльовци, м. Разг. Човек (обикновено дете), който много плаче.
плаване - мн. плавания, ср. Придвижване с плавателен съд. Капитан от далечно плаване.
плавник - мн. плавници, (два) плавника, м. 1. Орган на движението у водните животни. 2. Гумено приспособление, наподобяващо орган за движени...
плагиат - мн. плагиати, (два) плагиата, м. Издаване на чуждо произведение като свое.
пламвам - пламваш, несв. и пламна, св. 1. Започвам да горя. Неочаквано къщата пламна. 2. Прен. Започвам да светя, да блестя. В очите му плам...
пламтеж - мн. пламтежи, (два) пламтежа, м. Силно горене, силно вълнение.
планета - мн. планети, ж. 1. Небесно тяло, което се върти около своето слънце и свети с отразена светлина. Най-далечната планета в Слънчеват...
планина - мн. планини, ж. 1. Голямо земно възвишение. което се издига над околната местност. Най-високата българска планина е Рила. 2. Прен....
пластир - мн. пластири, (два) пластира, м. Ивица плат с нанесено върху нея гъсто лечебно вещество, която се залепва върху болното място.
пласьор - мн. пласьори, м. Лице, което се занимава с пласиране на нещо. // прил. пласьорски, пласьорска, пласьорско, мн. пласьорски.
платина - само ед. Химически елемент — благороден метал със сиво-бял блестящ цвят. // прил. платинен, платинена, платинено, мн. платинени. П...
платнен - платнена, платнено, мн. платнени, прил. Който е изработен от платно. Платнен чувал.
плачлив - плачлива, плачливо, мн. плачливи, прил. 1. Който плаче често или безпричинно. Плачливо дете. 2. В който се съдържа плач. Плачлив г...
плашило - мн. плашила ср. 1. Фигура от слама или дърво, облечена с дрипи, която се поставя в градина или лозе, за да плаши птиците. 2. Прен....
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: