п к - Намерени са 19 думи от търсенето |
пламък - мн. пламъци, (два) пламъка, м. 1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеш... |
плитък - плитка, плитко, мн. плитки, прил. 1. Който има малко разстояние от повърхността до дъното. Плитък залив. Плитък поток. Плитка чини... |
плосък - плоска, плоско, мн. плоски, прил. 1. Който има равна повърхност, без възвишения и вдлъбнатини. Плоско огледало. 2. Който има равни... |
плясък - мн. плясъци, (два) плясъка, м. Шум от падане или от удар. Плясък на крила. Плясък на вълни. Плясък на бич. |
първак - първаци, (два) първака, м. Първата ракия, която изтича от казана. |
пътник - мн. пътници, м. 1. Човек, който пътува. Пътниците да заемат местата си. 2. Прен. Разг. Човек, който умира. Той е пътник (за оня св... |
парник - мн. парници, (два) парника, м. 1. Отоплявано остъклено помещение, в което се отглеждат растения; оранжерия. 2. Покрита леха, в коя... |
подтик - мн. подтици (два) подтика, м. Причина за задействането на човек; подбуда, импулс. |
портик - мн. портици, (два) портика, м. Спец. Колонада пред входа на сграда. |
потник - мн. потници, (два) потника, м. 1. Разг. Долна дреха без ръкави с голямо деколте. 2. Плъстена поставка под седло на кон за попиване... |
почерк - мн. почерци, (два) почерка, м. 1. Начин, по който се изписват буквите от един човек. Красив почерк. 2. Прен. В изкуството — индиви... |
приток - мн. притоци, (два) притока, м. 1. Река, която се влива в друга. Приток на Вит. 2. Прен. Само ед. Нарастване, прилив (във 2 знач.).... |
пророк - мн. пророци, м. 1. Човек, който пророкува. 2. В религията — лице, което говори от името на бога и предвестява бъдещи събития. Прор... |
просяк - мн. просяци, м. Човек, който проси (в 1 знач.) и живее от подаяния, от милостиня. // прил. просяшки, просяшка, просяшко, мн. прося... |
проток - мн. протоци, (два) протока, м. Пролив. |
плужек - мн. плужеци, (два) плужека, м. 1. Охлюв без черупка; гол охлюв. 2. Прен. Човек, който угодничи, подмазва се, пълзи пред другите. |
пелтек - мн. пелтеци, м. Пренебр. Човек, който при говорене пелтечи, заеква. |
припек - мн. припеци, (два) припека, м. 1. Само ед. Припичане. 2. Място, където слънцето при-пича. Сядам на припек. |
пикник - мн. пикници, (два) пикника, м. Разходка с угощаване на открито в компания. |