оча - Намерени са 68 думи от търсенето |
прескоча - прескочиш, мин. св. прескочих, мин. прич. прескочил, св. — вж. прескачам. |
пресроча - пресрочиш, мин. св. пресрочих, мин. прич. пресрочил, св. — вж. пресрочвам. |
просроча - просрочиш, мин. св. просрочих, мин. прич. просрочил, св. — вж. просрочвам. |
разсроча - разсрочиш, мин. св. разсрочих, мин. прич. разсрочил, св. — вж. разсрочвам. |
урочасам - урочасаш, св. - вж. урочасвам. |
домочадие - мн. домочадия, ср. 1. Членовете на семейството (обикн. по отношение на мъжа или на жената). Домочадието ми е голямо. 2. Семейство. |
задълбоча - задълбочиш, мин. св. задълбочих, мин. прич. задълбочил, св. — вж. задълбочавам. |
заточавам - заточаваш, несв. и заточа, св. Изпращам на заточение. Заточили го за две години в Диарбскир. // прил. заточен, заточена, заточено,... |
неочакван - неочаквана, неочаквано, мн. неочаквани, прил. Който не е очакван; внезапен, непредвиден. Неочаквана поява. // същ. неочакваност, н... |
разшироча - разширочиш, мин. св. разширочих, мин. прич. разширочил, св. — вж. разширочавам. |
урочасвам - урочасваш, несв. и урочасам, св. 1. Кого. Докарвам уроки. Жена с такива очи може да урочаса детето. 2. Постигат ме уроки, понасям ... |
вкочанявам - вкочаняваш, несв. и вкочаня, св.; какво.Правя да стане твърд като кочан.— вкочанявам се/вкочаня се.Ставам твърд като кочан. Ръцете... |
вкочанясам - вкочанясаш, св.— вж. вкочанясвам. |
опорочавам - опорочаваш, несв. и опороча, св. 1. Кого. Правя да стане порочен. Богатството опорочава някои хора. 2. Какво. Правя нередно или не... |
очарование - мн. очарования, ср. Обаяние, прелест. |
вкочанясвам - вкочанясваш, несв. и вкочанясам, св.; какво.Вкочанявам.
|
вдълбоча се - вдълбочиш се, вдълбочих се, вдълбочил се.- вж. вдълбочавам се. |
съсредоточа - съсредоточиш, мин. св. съсредоточих, мин. прич. съсредоточил, св. — вж. съсредоточавам. |
ожесточавам - ожесточаваш, несв. и ожесточа, св.; кого. Правя жесток, довеждам до ожесточение. Моите думи го ожесточиха. - ожесточавам се/ожесто... |
очаквателен - очаквателна, очаквателно, мн. очаквателни, прил. Който съдържа или изразява очакване. Очаквателен поглед. |