мн. отшелници, м. 1. Истор. Човек, който води монашески живот в усамотение; аскет, пустинник. 2. Прен. Човек, който страни от другите и живее сам. // прил. отшелнически, отшелническа, отшелническо, мн. отшелнически. Отшелнически живот.
Съновник: Отшелник
видиш ли в съня си, отложи с няколко дни пътуванията, ангажиментите или важните срещи. Cебе си ако сънуваш като отшелник, нуждаеш се от повече сила, увереност в себе си и настоятелност.