отбиваш, несв. и отбия, св. 1. Кого. Принуждавам да промени посоката си на движение, задържам. Отбих го от пътя му. 2. Какво. Променям посоката на движение, пренасочвам. Поради ремонт пътят е отбит през околните села. 3. Какво. Задържам сума при плащане, не плащам според уговореното. 4. Какво. Чрез обратно действие противодействам на удар. Отбивам топката. Отбивам атака. 5. Кого/какво. Преставам да кърмя малко. Отбих вече бебето. 6. Какво. Прекарвам определен срок някъде в изпълнение на задължение. Отбивам военна служба. — отбивам се/отбия се. 1. Отклонявам се от посоката си. 2. Влизам някъде за малко. Отбих се в гаст-ронома. Отбих се до леля си. 3. За малко дете или животно — преставам да суча от майка си. • Отбива ми. Разг. Страх ме е, срахувам се, притеснявам се, вълнувам се.» Отбивам ударите. Справям се с някого. • Отбивам си номера. Жарг. Извършвам нещо формално.

weaning