осто - Намерени са 48 думи от търсенето |
злосторник - мн. злосторници, м. Човек, който върши пакости, дребни престъпления. Злосторници бяха изпочупили уличните лампи. |
равностоен - равностойна, равностойно, мн. равностойни, прил. Който е с еднаква, равна стойност на нещо друго; равноценен. Равностоен противник... |
удостоявам - удостояваш, несв. и удостоя, св.; кого. 1. Награждавам за заслуги. Удостоявам със звание. 2. Зачитам, показвам внимание; смятам за... |
удостоверя - удостовериш, мин. св. удостоверих, мин. прич. удостоверил, св. — вж. удостоверявам. |
злосторнича - злосторничиш, мин. св. злосторничих, мин. прич. злосторничил, несв. Върша злосторничества. |
злосторница - мн. злосторници, ж. Жена злосторник. |
достойнство - мн. достойнства, ср. 1. Само ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качества... |
непостоянен - непостоянна, непостоянно, мн. непостоянни, прил. 1. Който не е постоянен; изменчив, колебаещ се, неустойчив. Непостоянна величина.... |
постоянство - мн. постоянства, ср. Твърдост, упоритост, неизменчивост на характера или на дейността. Постигам нещо с постоянство. |
простодушен - простодушна, простодушно, мн. простодушни, прил. Който не се преструва; безхитростен, искрен. // същ. простодушие, ср. // същ. про... |
простолюдие - само ед. Прост народ, който не принадлежи към по-издигнатите съсловия. |
противостоя - противостоиш, мин. св. противостоях, мин. прич. противостоял, несв.; на какво. Устоявам срещу нещо. Противостоя на бурите. Противо... |
гостоприемен - гостоприемна, гостоприемно, мн. гостоприемни, прил.Който обича да приема гости и се отнася с голямо внимание към гостите си. Госто... |
недостоверен - недостоверна, недостоверно, мн. недостоверни, прил. Който не отговаря на действителността; несигурен, който буди съмнения. Недосто... |
негостолюбив - негостолюбива, негостолюбиво, мн. негостолюбиви, прил. Който не обича гости. Негостолюбиво село. // същ. негостолюбивост, негостол... |
постоянствам - постоянстваш, несв. Проявявам постоянство. |
равноапостол - мн. равноапостоли, м. Епитет за светци — равни на апостолите. // прил. равноапостолски, равноаполска, равноапостолско, мн. равноап... |
апостолически - (лат. apostolicus от гр. apostolicos)Църк. Който принадлежи на апостолския (папския) престол; папски. |
простосмъртен - простосмъртна, простосмъртно, мн. простосмъртни, прил. 1. Който след смъртта си не оставя следи в историята. 2. Разг. Ирон. Обик... |
непостоянство - мн. непостоянства, ср. Проява на непостоянен или негово качество; колебливост, променливост. Проявявам непостоянство в учението. |